По стара българска традиция, на 28.02 /Заговезни/ си направихме бал с Маски.
Беше предвидена програма наситена със събития, която набързо прерастна неспирен купон. Възрастни, сериозни, уважани в обществото хора, набързо забравиха строгите ограничения и разпуснаха сред смях и веселие.

Това, че всички, които не дойдоха могат само да съжаляват, се знаеше отпреди.
Събрахме се, повеселихме се, потанцувахме и... бе много неща.
Ето едно кратко стихотворение от Ирена Сирена написано на място, което накратко описва станалото.

В тази зимна карнавална нощ
облякох рокля бална, клош
и на тиква в оранж с бели мишки за цвят
на „Буквите” отправих се на маскарад.
Когато пристигнах Реперкусия
бе пийнала един коктейл „Маргарита”
и вече на всички беше навита )
Цялата в зелено (играеше трева)
флиртуваше си с принца с русата коса
и поглед убийствено син.
(после го разконспирирах - беше си Орлин.
За костюм най-атрактивен, небанален, бален
наградиха пич оригинален,
чията визия със личността му беше в унисон-
с очи на морски вълк, с душа на клоун.
Баба Яга микрофона взе,
носът й падаше, ама не беше за сефте
и в любов се обясни на де що имаше мъже...
Забелязах, че около всички нон-стоп се мота
малка сладка луничава пипилота...
Но кои са всички аз така и не разбрах...
Важното е, че си паднахме от смях ))